Манастирът Света Троица в местността Малката котловина и църквата Свети 40 мъченици са две от известните културни забележителности на бургаското село Граматиково. Още по-правилно е да го определим и като част от Малко Търново, защото принадлежи към тази община. Ставро Михайлов е името на майстора, който прави повторно изографисване на църквата през 1906-та година, а преди това черкезки отряди я опожаряват през 1877-ма. Преди три години официално е обявена за паметник на културата с национално значение. Горска сбирка и до днес си остава една от най-добре запазените музейни сбирки от колекционерски тип, която най-добре показва лесовъдството за района на Странджа. Що се отнася до местното читалище, като в много други села името му е Просвета. Днес разполага с библиотека и читалня, а в миналото голямата му зала служи за киносалон. Вида Буковинова и Дико Фучеджиев са две от известните личности, родени тук. Буковинова е доктор на историческите науки, а нейният съгражданин е писател и директор на театър Иван Вазов в продължение на много години.
Манол Михайлов и Начо Папазов също са родени в Граматиково, но са съответно народен певец и юрист, а що се отнася до Мария Папазова, тя е успешен лекар и член кореспондент на Българската академия на науките. Още няколко имена от селото си струва да бъдат споменати, например Илия Бояджиев и Иван Димов. Макар вторият да е по-непопулярна личност, е преподавател и професор с докторска титла по история. Бояджиев пък е кандидат член на българската комунистическа партия и активен неин деец. Георги Митров и Алекси Диков посвещават живота си на революционната дейност, тъй като селото е неразривно свързано с Илинденско – преображенското въстание. Преди това обаче местните жители не пропускат да вземат участие в борбите на народа за независими църква и просвета през 60-те години на 19-ти век. Поп Георги Стоянов задължително трябва да бъде споменат във връзка с тези събития, защото благодарение на усилията му се основава първата българска църква в Бургас. Свещеникът има солидната подкрепа на влиятелните по онова време в икономическо отношение първенци на селото, а и на тези от съседното Мързево. То е популярно и с името Кондолово.
Димо Петров и Иван Стамболиев са учители в Граматиково, когато назрява избухването на Илинденското въстание. С помощта на Стоян Костов тримата успяват да основат първия таен революционен комитет. Войводата Михаил Герджиков пък става основоположник на така наречените смъртни дружини, които имат за задача да опазят движението от вътрешни раздори и предателства. На първо време са избрани 22-ма боеспособни мъже. Именно тези дружини представляват основна движеща сила на ВМОРО по време на въстанието за окръг Странджа, а мъжете без колебание изпълняват смъртните присъди на провинилите се. Павел Тънгарджиев става един от главните фактори в дружините, които освен това са натоварени с подготовката на останалите в бойно и техническо отношение. За Странджа въстанието официално избухва на 19-ти август, когато се отбелязва православният празник Преображение Господне. В състава на смъртната дружина влизат общо 57 мъже, а Петко Гърков е председател на тайния комитет. Дейността куриер се поема и изпълнява от Тодор Нанчев.
